РАЗГОВОР ЗА ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И НЕЙНОТО СЪВРЕМЕННО ИЗСЛЕДВАНЕ

18.02.2026

На 24 февруари ИЕФЕМ – БАН кани в зала „Зимна градина, ул. "Московска" 6А от 17.00 ч. на среща-разговорза традиционната българска култура и нейното съвременно изследване,инициирана от трима автори етнолози, посветена на техните новопубликувани изследвания върху прединдустриалното родство в България. Изследванията обхващат различни равнища на традиционната култура – общо етнично, регионално и локално – и очертават цялостния концептуален, пространствен и социален диапазон на проучванията върху българското родство.

Книгите, върху които ще се опре разговорът, са излезли през последните три години и засягат различен: общоетничен български, регионален градски и локален селски варианти на традиционната култура. С това те очертават в цялост единния концептуален, пространствен и социален диапазон на изследванията в сферата на българското родство за разглежданото време.

Двутомната монография на Мария Иванова и Еля Цанева „Родството и неговите институции в българската прединдустриална култура“.Т. 1. Кръвно и брачно родство; Т. 2. Фиктивно и ритуално родство, цели да покаже и коментира неговата комплексна картина в обширния ѝ тематичен, проблемен, описателен и аналитичен обхват. Изложението е заявено да събере и представи постиженията върху българското родство във вековете назад, да ги обясни, разбере и оцени с оглед на днешното и бъдещо развитие на тази фундаментална антропологична тема.

Монографията на Дария Василева „Предоговаряне на родството. Калоферци от средата на 19 до първите десетилетия на 20 в”.представя процеса на промени в системата на родството и нейното функциониране в прехода от традиционно към индустриално общество. Родството запазва своята висока ценност като система от културни норми, регулиращи социалния живот на гражданите на един от центровете на Българското възраждане, Калофер, осигурява защита и социален комфорт на отделната личност.

Краеведската монография на Ангел Янков „Градиво за старите родословия на село Малево, Долен Рупчос (Историко–етноложко изследване)”откроява мястото на родството в локалната култура на едно родопско село като жива система от памет, име и обред, чрез които селската общност съхранява идентичността си във времето. На базата на уникален, прецизно издирен и подреден, неизвестен досега, материал авторът доказва световната антропологична идея – макар тя днес често да се оспорва, че родствената принадлежност е не просто биологична, а културна категория, определяща поведението, етичния кодекс и отношения, социалната организация на индивидите и общностите.